Именителен падеж (Nominativ) в немския: подлог, членове и въпросите wer? и was?

Правило

Именителният падеж (Nominativ) е падежът на подлога — лицето или нещото, което извършва действието или за което се говори. Проверяваш го с въпроса Wer? (кой?) за хора и Was? (какво?) за предмети, зададен пред спрегнатия глагол: Wer wartet draußen? → Ein Kollege.

За българина идеята за падеж е позната само от местоименията (аз — мене, той — него). Съществителните в българския не се скланят, а членът -ът, -та, -то, -те показва само рода, числото и определеността. В немския членът стои пред думата и носи и рода, и падежа — затова при всяко съществително учиш члена му в именителен падеж.

От това следват три неща:

• Това е основната форма. Речникът, списъците с думи и членът, който запаметяваш (der Tisch, das Buch, die Lampe), са в именителен падеж. Всеки друг падеж е промяна на тази форма.
• Подлогът управлява глагола. Подлог в единствено число — глагол в единствено число, подлог в множествено число — глагол в множествено число: Das Kind spielt / Die Kinder spielen. Тук българският помага: „детето играе“ / „децата играят“.
• Мястото не решава падежа. Немският поставя спрегнатия глагол на второ място, затова подлогът често идва след него: Heute kocht mein Vater. Това пак е именителен падеж. Разликата с българския е, че там можеш да кажеш и „Днес баща ми готви“, а в немския глаголът не напуска второто място.

Втори именителен падеж има след четири свързващи глагола: sein, werden, bleiben, heißen. Те не вземат допълнение, а приравняват две неща, затова и двете страни остават в именителен падеж: Er ist ein guter Lehrer, Sie wird Ärztin, Anna bleibt meine beste Freundin. Окончанията на прилагателното (ein guter Lehrer) имат своя глава.

Сравнението с винителния падеж (Akkusativ) е лесно, защото при членовете и думите, които стоят на мястото на члена (kein, mein …), се променя само мъжкият род: der → den, ein → einen, kein → keinen, mein → meinen. Средният род, женският род и множественото число са еднакви в двата падежа, затова кой е падежът личи по дума от мъжки род или по въпроса wer?/wen?. Личните местоимения се държат различно: почти във всяко лице имат собствена форма за допълнение (ich → mich, er → ihn, wir → uns) — както българските „аз → мене“, „той → него“. Тези форми, както и дателният и родителният падеж, са в отделни глави.

Примери

• Der Zug fährt um acht Uhr ab. — Влакът тръгва в осем часа.
• Meine Schwester wohnt in Berlin. — Сестра ми живее в Берлин.
• Heute kocht mein Vater. — Днес готви баща ми.
• Wer wartet draußen? — Ein Kollege von mir. — Кой чака отвън? — Един мой колега.
• Das Kind und die Eltern kommen später. — Детето и родителите идват по-късно.
• Er ist mein bester Freund. — Той е най-добрият ми приятел.
• Sie wird Ärztin. — Тя ще стане лекарка.
• Anna bleibt meine beste Freundin. — Анна си остава най-добрата ми приятелка.
• Die Kinder spielen im Garten, ein Hund schläft auf der Terrasse. — Децата играят в градината, едно куче спи на терасата.
• Meine Lehrerin heißt Frau Weber. — Учителката ми се казва госпожа Вебер.

Таблица

Чести грешки

• ❌ Den Zug fährt um acht Uhr ab. → ✅ Der Zug fährt um acht Uhr ab. — този, който извършва действието, е подлог и стои в именителен падеж; den е винителен падеж за мъжки род.
• ❌ Er ist einen guten Lehrer. → ✅ Er ist ein guter Lehrer. — след sein второто съществително е в именителен падеж, а не допълнение.
• ❌ Wen hat angerufen? → ✅ Wer hat angerufen? — wer пита за подлога („кой?“), а wen — за прякото допълнение („кого?“), точно както в българския.
• ❌ Die Kinder spielt im Garten. → ✅ Die Kinder spielen im Garten. — окончанието на глагола следва подлога: подлог в множествено число, глагол в множествено число.
• ❌ Heute mein Vater kocht. → ✅ Heute kocht mein Vater. — спрегнатият глагол остава на второ място; подлогът минава след него и запазва формата си.