Винителен падеж (Akkusativ) в немския: den, einen, mich, ihn и кога се използва

Правило

Винителният падеж (Akkusativ) е падежът на прякото допълнение — лицето или нещото, върху което пада действието. Намираш го с въпроса Wen? (кого?) или Was? (какво?) след глагола: Wir kaufen den Tisch → какво купуваме? → den Tisch.

Капанът за българите: в българския прякото допълнение личи само при местоименията (виждам го, виждам нея), а съществителното и членът му не се променят — „виждам мъжа“, „мъжът вижда“. В немския допълнението се маркира и на члена: der Mann → Ich sehe den Mann. Местоименията пък помагат: mich, dich, ihn, uns, euch отговарят на българските ме, те, го, ни, ви.

Добрата новина на ниво A1: променя се само мъжкият род. der → den, ein → einen, kein → keinen, mein/dein/sein → meinen/deinen/seinen. Средният род, женският род и множественото число са като в именителен падеж, а самото съществително не се променя — изключение са само слабите съществителни по-долу (в дателен падеж множествено число пък съществителното получава -n, освен ако формата за множествено число вече завършва на -n или -s: den Frauen, den Autos; но това е друга глава).

Четири неща поставят думата във винителен падеж:

• Глаголи с пряко допълнение: haben, brauchen, sehen, kaufen, essen, trinken, lesen, suchen, nehmen, besuchen, fragen, möchten. fragen е като българското „питам някого“ — също пряко допълнение.
• Предлозите durch, für, gegen, ohne, um — винаги с винителен падеж; към тях спада и bis. entlang е с винителен падеж само когато стои след съществителното: die Straße entlang. В българския след предлог съществителното не се променя („през парка“), а в немския членът се сменя: durch den Park. Посоката след in, an, auf и другите предлози с два падежа също е винителен падеж, но това е отделна глава.
• es gibt: Es gibt keinen Bahnhof in diesem Dorf.
• Изрази за време без предлог: jeden Tag, nächste Woche, letzten Monat.

Малка група съществителни от мъжки род получават -(e)n във винителен падеж: der Student → den Studenten, der Nachbar → den Nachbarn, der Herr → den Herrn.

Понеже немският маркира допълнението с члена, а не със словореда, то може да застане в началото за акцент, без смисълът да се промени: Den Film sehe ich morgen — филма пак ще го гледам аз.

Примери

• Ich habe einen Bruder und eine Schwester. — Имам (един) брат и (една) сестра.
• Wir kaufen den Tisch und die Lampe. — Купуваме масата и лампата.
• Siehst du den Mann dort? — Виждаш ли мъжа ей там?
• Ohne meinen Ausweis darf ich nicht fliegen. — Без личната ми карта не ми е позволено да летя.
• Der Kaffee ist für dich. — Кафето е за теб.
• Ich frage den Studenten nach dem Weg. — Питам студента за пътя.
• Es gibt keinen Bahnhof in diesem Dorf. — В това село няма гара.
• Jeden Tag lese ich eine Zeitung. — Всеки ден чета по един вестник.
• Wir gehen durch den Park und um den See. — Минаваме през парка и около езерото.
• Ich rufe ihn heute Abend an. — Ще му се обадя довечера. (на български „обаждам се на някого“, но anrufen е с винителен падеж)

Таблица

Чести грешки

• ❌ Ich habe ein Hund. → ✅ Ich habe einen Hund. — само мъжкият род се променя: ein → einen.
• ❌ Ich sehe der Mann. → ✅ Ich sehe den Mann. — sehen има пряко допълнение, затова der става den, въпреки че в „виждам мъжа“ нищо не се променя.
• ❌ Das Geschenk ist für er. → ✅ Das Geschenk ist für ihn. — für винаги изисква винителен падеж, а формата на местоимението е ihn (като „за него“).
• ❌ Ich frage den Student. → ✅ Ich frage den Studenten. — слабите съществителни от мъжки род получават -(e)n във всички падежи освен в именителния.
• ❌ Ich helfe meinen Bruder. → ✅ Ich helfe meinem Bruder. — helfen изисква дателен падеж; не всяко допълнение е във винителен (и на български казваш „помагам на брат си“).