Лични местоимения в немския (Personalpronomen): ich, mich, mir и всички форми

Правило

Личното местоимение замества вече споменато съществително и в немския променя формата си според падежа — както българските аз — мен — на мен. На ниво A1 ти трябват три форми: за подлог, за пряко допълнение и за непряко допълнение (получателя).

Формите за подлог (именителен падеж, Nominativ) са ich, du, er, sie, es, wir, ihr, sie, Sie. Те отговарят на въпроса Wer? (кой?) и определят окончанието на глагола.

Формите за пряко допълнение (винителен падеж, Akkusativ) отговарят на Wen? или Was? (кого? какво?) и стоят след повечето глаголи — sehen, fragen, besuchen, brauchen, anrufen — и след предлозите für, ohne, gegen, um, durch. Променят се само пет форми: ich → mich, du → dich, er → ihn, wir → uns, ihr → euch; sie, es и Sie остават същите. Капан е anrufen: на български „обаждам се на някого“, но Ruf mich an!

Формите за непряко допълнение (дателен падеж, Dativ) отговарят на Wem? (на кого?). Те са нужни след helfen, danken, gehören, gefallen и след предлозите mit, bei, zu, von, nach, aus, seit: mir, dir, ihm, ihr, ihm, uns, euch, ihnen, Ihnen. Тук българското „на“ помага: помагам на теб, благодаря ти, харесва ми.

Повечето грешки на начинаещите идват от три неща:

• Три думи за „ти / вие“. du — един човек, с когото си на „ти“, ihr — няколко такива души, Sie — учтиво, към един човек или към цяла група. Дотук е като в българския (ти, вие, Вие), но с една разлика: Sie винаги е с главна S и глаголът е в същата форма като след sie (те), а не в 2. лице: Sie kommen, Sie sind.
• Предметите имат род. Местоимението повтаря рода на съществителното: der Tisch → er, die Lampe → sie, das Buch → es, всяко множествено число → sie. Българските той / тя / то работят по същия принцип, но родовете често не съвпадат: масата е „тя“, а der Tisch — er; книгата е „тя“, а das Buch — es.
• sie е три думи наведнъж. sie ist — тя е, sie sind — те са, Sie sind — Вие сте (учтиво).

Словоред при две местоимения: първо идва винителният падеж — Ich gebe es dir. В българския е обратно: давам ти го. Местоимението застава и пред допълнение, изразено със съществително: Ich gebe ihm das Buch. За предмет след предлог немският предпочита думи с da- (damit, dafür); възвратните форми като sich са отделна тема, а местоименията в родителен падеж (meiner, deiner) са редки и книжовни, затова на ниво A1 не са нужни.

Примери

• Ich komme aus Polen. Und du? — Аз съм от Полша. А ти?
• Kannst du mich morgen anrufen? — Можеш ли да ми се обадиш утре?
• Der Kaffee ist kalt. Er schmeckt mir nicht. — Кафето е студено. То не ми е вкусно.
• Wir besuchen sie am Wochenende. — През уикенда ще я / ги посетим.
• Ich schenke ihm eine Uhr zum Geburtstag. — Ще му подаря часовник за рождения ден.
• Wo seid ihr? Ich sehe euch nicht. — Къде сте вие? Не ви виждам. (множествено)
• Können Sie mir bitte helfen? — Можете ли Вие да ми помогнете, моля? (учтиво)
• Das Fahrrad gehört ihr, nicht ihm. — Колелото принадлежи на нея, а не на него.
• Ich gebe es dir morgen zurück. — Ще ти го върна утре.

Таблица

Чести грешки

• ❌ Ich sehe er. → ✅ Ich sehe ihn. — sehen изисква допълнение във винителен падеж; er е само форма за подлог.
• ❌ Kannst du mich helfen? → ✅ Kannst du mir helfen? — helfen изисква дателен падеж, затова mich → mir.
• ❌ Der Zug ist weg. Es ist pünktlich abgefahren. → ✅ Er ist pünktlich abgefahren. — der Zug е от мъжки род, затова местоимението е er, а не es.
• ❌ Herr Meier, kannst du mir helfen? → ✅ Herr Meier, können Sie mir helfen? — Herr/Frau с фамилия означава учтивото Sie със същата глаголна форма като след sie (те).
• ❌ Ich gebe dir es. → ✅ Ich gebe es dir. — когато и двете допълнения са местоимения, винителният падеж стои пред дателния.