Подчинителни съюзи в немския: dass, weil, wenn, ob, als — глаголът отива в края

Правило

Подчинителният съюз превръща изречението си в подчинено изречение (Nebensatz) и изпраща спрегнатия глагол на последно място. Двете изречения се отделят със запетая, независимо кое е първо (при und или oder между главни изречения тя е по избор).

За българина това е капанът: „че, защото, ако, когато, дали“ не местят глагола („Знам, че си прав“), а немският го праща в края: …, dass du recht hast.

Десетте съюза на ниво A2 — dass, weil, wenn, ob, als, obwohl, damit, bevor, nachdem, während — са в таблицата със значенията си. Подлогът обикновено стои веднага след съюза, а останалото запазва реда си.

При сложните форми:

• Глагол с делима представка — пише се слято: …, weil ich um sechs aufstehe.
• Модален глагол — първо инфинитивът, накрая модалният глагол: …, weil ich noch einkaufen muss.
• Perfekt (≈ минало време в разговорната реч) — първо причастието, накрая спомагателният глагол: …, weil ich den Film gesehen habe. (Изключение: в Perfekt на модален глагол спомагателният стои пред двата инфинитива — weil ich habe arbeiten müssen.)

Подчиненото изречение отпред заема място 1, затова главното започва със спрегнатия си глагол — глагол, запетая, глагол: Weil es stark regnet, bleiben wir zu Hause.

wenn, als или wann? Българското „когато“ покрива и als, и wenn. als — едно събитие или един период в миналото; wenn — повтарящи се събития в миналото („всеки път когато“), условия, настояще и бъдеще. wann е само въпросителна дума, и в непряк въпрос: Ich weiß nicht, wann er kommt.

ob или wenn? ob = „дали“: въвежда непряк да-не въпрос след fragen, wissen, sich sicher sein; wenn = „ако/когато“. Българският прави същата разлика.

След nachdem действието е една времева степен по-назад (Plusquamperfekt + Präteritum или Perfekt; при сегашно време в главното изречение — Perfekt + Präsens). Plusquamperfekt е минало предварително време. При bevor и während времето в двете изречения е еднакво. damit изразява цел; при различни подлози е единственият избор, а при еднакъв обикновено се използва um … zu, но и damit е възможно. След глаголи за казване и мислене dass може да отпадне и тогава остава редът на главното изречение: Ich glaube, er kommt später.

Примери

• Ich weiß, dass du recht hast. — Знам, че си прав.
• Wir bleiben zu Hause, weil es stark regnet. — Оставаме вкъщи, защото вали силно.
• Wenn ich Zeit habe, rufe ich dich an. — Когато имам време, ще ти се обадя.
• Ich weiß nicht, ob der Zug pünktlich kommt. — Не знам дали влакът ще дойде навреме.
• Als ich zehn Jahre alt war, sind wir nach Hamburg umgezogen. — Когато бях на десет години, се преместихме в Хамбург.
• Er geht ins Büro, obwohl er Fieber hat. — Той отива в офиса, въпреки че има температура.
• Ich schreibe alles auf, damit ich nichts vergesse. — Записвам си всичко, за да не забравя нищо.
• Bevor ich zur Arbeit fahre, bringe ich die Kinder in die Schule. — Преди да тръгна за работа, водя децата на училище.
• Nachdem wir gegessen hatten, sind wir spazieren gegangen. — След като се бяхме нахранили, излязохме на разходка.
• Während ich koche, deckt mein Sohn den Tisch. — Докато аз готвя, синът ми слага масата.

Таблица

Чести грешки

• ❌ Wir bleiben zu Hause, weil es regnet stark. → ✅ Wir bleiben zu Hause, weil es stark regnet. — след подчинителен съюз спрегнатият глагол отива в самия край.
• ❌ Weil es stark regnet, wir bleiben zu Hause. → ✅ Weil es stark regnet, bleiben wir zu Hause. — изнесеното подчинено изречение заема място 1, затова главното започва с глагола.
• ❌ Ich weiß, dass er kann gut Deutsch sprechen. → ✅ Ich weiß, dass er gut Deutsch sprechen kann. — при модален глагол инфинитивът е преди него, а модалният глагол е последен.
• ❌ Ich weiß nicht, wenn er heute kommt. → ✅ Ich weiß nicht, ob er heute kommt. — непрекият да-не въпрос изисква ob („дали“); wenn е само условие или време.
• ❌ Wenn ich gestern nach Hause kam, war niemand da. → ✅ Als ich gestern nach Hause kam, war niemand da. — еднократно събитие в миналото изисква als; wenn в миналото би означавало „всеки път когато“.