Инфинитив със zu (Infinitiv mit zu) в немския: кога се слага zu и кога не

Правило

Немският слага zu + инфинитив в края на инфинитивната група (Infinitivgruppe); всичко останало — допълнения, време, място — идва преди него. Групата няма свой подлог и спрегнат глагол: тя взема подлога от главното изречение (или от допълнението му) — Ich versuche, jeden Tag Deutsch zu lernen.

Българският няма инфинитив и казва всичко с да + сегашно време („опитвам се да уча“, „трябва да работя“); немският различава случаи със zu и без zu.

Четири случая изискват zu:

• Повечето глаголи с втори глагол: versuchen, vergessen, anfangen, aufhören, vorhaben, hoffen, sich freuen, versprechen, planen, beschließen, empfehlen, bitten.
• Съществително + haben: Lust haben, Zeit haben, Angst haben, die Möglichkeit haben.
• es ist + прилагателно: wichtig, schwer, leicht, schön, verboten, erlaubt.
• Безлично es: Es macht Spaß, …, Es tut mir leid, … — es предвещава инфинитивната група, която следва.

Без zu са пет групи: модалните глаголи, werden (Futur I), lassen, sehen и hören, както и gehen, bleiben, lernen. При lernen (и helfen) по-дълга група може да вземе zu: Er lernt schwimmen, но Er lernt, allein zu arbeiten. След отрицателно brauchen нормата е със zu (Du brauchst nicht zu kommen); без zu е разговорно.

Глагол с делима представка: zu влиза между представката и основата, слято: anrufen → anzurufen, aufstehen → aufzustehen, mitkommen → mitzukommen. При неделимите глаголи zu е отделно: zu verstehen, zu bekommen.

um … zu (цел, „за да“), ohne … zu („без да“) и (an)statt … zu („вместо да“) въвеждат своя група. И трите изискват същия подлог като главното изречение; при различен подлог се използват damit, ohne dass и anstatt dass.

Запетая: задължителна при um, ohne, (an)statt (също als, außer), при зависимост от съществително и при корелат (es, darauf, daran, damit); иначе е по избор — голото zu + инфинитив обикновено е без запетая (Er begann zu weinen.), а при по-дълга група тя улеснява четенето.

dass или zu? Един и същ подлог → zu-инфинитивът е по-кратък (Ich hoffe, bald zu kommen.); различен подлог → само dass (Ich hoffe, dass du bald kommst.). Българското „да“ тук подвежда: то носи подлог („надявам се да дойдеш“), а немската група — не. След bitten, empfehlen, erlauben действащото лице в групата е допълнението: Ich bitte dich, mir zu helfen (помагаш ти).

Примери

• Ich versuche, jeden Tag zwanzig Minuten Deutsch zu lernen. — Опитвам се всеки ден по двайсет минути да уча немски.
• Hast du Lust, heute Abend ins Kino zu gehen? — Искаш ли довечера да отидеш на кино?
• Es ist wichtig, vor dem Termin anzurufen. — Важно е човек да се обади преди уговорения час.
• Vergiss bitte nicht, die Tür abzuschließen. — Моля те, не забравяй да заключиш вратата.
• Wir haben vor, im Sommer nach Wien zu fahren. — Смятаме през лятото да отидем до Виена.
• Ich lerne Deutsch, um in Österreich zu studieren. — Уча немски, за да следвам в Австрия.
• Sie ist gegangen, ohne sich zu verabschieden. — Тя си тръгна, без да се сбогува.
• Statt zu telefonieren, schreibt er lieber eine E-Mail. — Вместо да звъни, той предпочита да пише имейл.
• Ich muss morgen früh aufstehen. — Утре трябва да стана рано.
• Ich höre meine Nachbarn schon wieder streiten. — Пак чувам съседите си да се карат.

Таблица

Чести грешки

• ❌ Ich muss heute länger zu arbeiten. → ✅ Ich muss heute länger arbeiten. — след модален глагол вторият глагол е гол инфинитив; също след werden, lassen, sehen/hören, gehen, bleiben и кратка група с lernen.
• ❌ Vergiss nicht, mich zu anrufen. → ✅ Vergiss nicht, mich anzurufen. — при глагол с делима представка zu влиза между представката и основата, слято.
• ❌ Ich lerne Deutsch, um in Österreich studieren. → ✅ Ich lerne Deutsch, um in Österreich zu studieren. — след um, ohne и (an)statt инфинитивът винаги е със zu.
• ❌ Ich hoffe, du bald zu kommen. → ✅ Ich hoffe, dass du bald kommst. — инфинитивната група няма свой подлог; при друг подлог остава само dass-изречение.
• ❌ Es ist wichtig, zu lernen jeden Tag. → ✅ Es ist wichtig, jeden Tag zu lernen. — zu + инфинитив затваря групата; време, място и допълнения стоят пред него.