Konjunktiv I и непряка реч в немския: форми, времена, словоред
Непряката реч в писмения немски: инфинитивна основа + -e (er sage, er habe; sein: er sei); където формата съвпада с изявителното наклонение, идва Konjunktiv II.
Правило
Konjunktiv I предава чужди думи, без пишещият да гарантира за тях — това е формата на новините и цитирането.
Българският запазва изявителното наклонение (каза, че идва) или минава към преизказното (каза, че идвал). Преизказното ти помага да усетиш дистанцията, но немският сменя наклонението с Konjunktiv I (sei, habe).
Образуване: инфинитивна основа (инфинитивът без -en) + -e, -est, -e, -en, -et, -en: sagen → er sage, können → er könne. Силните глаголи запазват гласната на основата: er fährt → er fahre, er gibt → er gebe. Единственият неправилен глагол е sein: ich sei, du sei(e)st, er sei, wir seien, ihr seiet, sie seien.
Използват се формите, които се различават от изявителното и не звучат остаряло: 3 л. ед. ч. на всеки глагол, всички форми на sein и 1 л. ед. ч. на модалните глаголи и wissen (ich könne, ich wisse). Вместо остарелите du habest, ihr habet се използва Konjunktiv II.
Замяна: където Konjunktiv I съвпада с изявителното (wir haben, sie kommen), взимаш Konjunktiv II (sie hätten, sie kämen); където и той съвпада с Präteritum, както при всички слаби глаголи (sie arbeiteten), взимаш würde + инфинитив (sie würden arbeiten).
Времена — три: сегашно er arbeite; минало habe/sei + Partizip II (er habe gearbeitet, er sei gekommen) за оригинален Perfekt, Präteritum и Plusquamperfekt, със спомагателния глагол от Perfekt; бъдеще werde + инфинитив (er werde anrufen).
Словоред: след dass глаголът е последен (Er sagt, dass er müde sei); без dass глаголът е на второ място (Er sagt, er sei müde). Запетаята е задължителна и в двата случая; в дълги текстове dass обикновено отпада.
Въпроси и заповеди: да-не въпрос → ob, въпрос с въпросителна дума (W-Frage) → същата дума, глаголът в края; повелителното наклонение става sollen (заповед) или mögen (учтива молба). Перспектива: местоименията следват новия говорещ (ich → er, mein → sein), думите за време и място се приспособяват (morgen → am nächsten Tag, hier → dort), ако ситуацията е друга.
В разговора се използва dass + изявително наклонение или Konjunktiv II. Устойчиви изрази пазят старата форма: Es lebe die Freiheit!, Man nehme drei Eier …, Gott sei Dank.
Примери
- Sie schreibt, sie sei krank und könne morgen nicht kommen. — Тя пише, че била болна и не можела да дойде утре.
- Der Sprecher sagte, die Regierung plane keine neuen Steuern. — Говорителят каза, че правителството не планирало нови данъци.
- Er behauptet, er habe davon nichts gewusst. — Той твърди, че нищо не знаел за това.
- Die Zeugin erklärte, sie sei um acht Uhr nach Hause gegangen. — Свидетелката заяви, че се прибрала вкъщи в осем часа.
- Der Minister betonte, man werde die Ergebnisse im Mai veröffentlichen. — Министърът подчерта, че резултатите ще бъдат публикувани през май.
- Mein Kollege sagt, dass er die Zahlen noch prüfen müsse. — Колегата ми казва, че още трябва да провери числата.
- Sie fragte, ob er noch Zeit habe. — Тя попита дали той има още време.
- Der Arzt sagte, ich solle mich zwei Tage ausruhen. — Лекарят каза да си почивам два дни.
- Die Nachbarn behaupten, sie hätten nichts gehört. — Съседите твърдят, че нищо не чули.
Таблица
| Лице | sein | haben | werden | können | gehen |
|---|---|---|---|---|---|
| ich | sei | habe = |
werde = |
könne | gehe = |
| du | sei(e)st | habest | werdest | könnest | gehest |
| er/sie/es | sei | habe | werde | könne | gehe |
| wir | seien | haben = |
werden = |
können = |
gehen = |
| ihr | seiet | habet | werdet = |
könnet | gehet |
| sie/Sie | seien | haben = |
werden = |
können = |
gehen = |
Удебелени са формите за непряка реч; = = равно на изявителното наклонение → Konjunktiv II (hätte, hätten, könnten, kämen) или, ако и той е равен на Präteritum, würde + инфинитив (sie würden gehen), не gingen.
| Пряка реч | Какво се променя | Непряка реч |
|---|---|---|
| „Ich arbeite in Berlin.“ | сегашно време → Konjunktiv I | Er sagt, er arbeite in Berlin. |
| „Ich habe lange gewartet.“ / „Ich wartete lange.“ | Perfekt, Präteritum, Plusquamperfekt → една форма за минало | Er sagt, er habe lange gewartet. |
| „Ich bin zu spät gekommen.“ | минало със sein | Er sagt, er sei zu spät gekommen. |
| „Ich werde morgen anrufen.“ | бъдеще време | Er sagte, er werde am nächsten Tag anrufen. |
| „Hast du Zeit?“ | да-не въпрос → ob | Er fragte, ob sie Zeit habe. |
| „Wann beginnt der Film?“ | W-Frage → въпросителната дума, глаголът в края | Er fragte, wann der Film beginne. |
| „Ruf mich an!“ | повелително наклонение → sollen | Er sagte, ich solle ihn anrufen. |
| „Wir haben nichts gehört.“ | Konjunktiv I = изявително наклонение → Konjunktiv II | Sie sagen, sie hätten nichts gehört. |
Чести грешки
- ❌ Er sagt, er seie krank. → ✅ Er sagt, er sei krank. — sein е неправилен: 1 и 3 л. ед. ч. нямат -e.
- ❌ Sie sagt, sie fähre nach Wien. → ✅ Sie sagt, sie fahre nach Wien. — формата идва от инфинитивната основа, без смяна на гласната (er fährt, er gibt).
- ❌ Sie schreibt, sie habe gestern nach Berlin gefahren. → ✅ Sie schreibt, sie sei gestern nach Berlin gefahren. — миналото взима спомагателния глагол от Perfekt.
- ❌ Er fragte, dass sie Zeit habe. → ✅ Er fragte, ob sie Zeit habe. — да-не въпросът се въвежда с ob; dass е за съобщително изречение.
- ❌ Er fragte, wann beginnt der Film. → ✅ Er fragte, wann der Film beginne. — предаденият W-въпрос е подчинено изречение: глаголът е в края, в Konjunktiv I.
Чести въпроси
Как се образува Konjunktiv I в немския?
Инфинитивна основа + -e, -est, -e, -en, -et, -en: sagen → er sage, können → er könne. Силните глаголи запазват гласната на основата (er fahre, er gebe), а sein е неправилен: sei, sei(e)st, sei, seien, seiet, seien. В реалните текстове почти винаги се използва 3 л. ед. ч.
Какво да правя, когато формата на Konjunktiv I съвпада с изявителното наклонение?
Използвай Konjunktiv II: wir haben → wir hätten, sie kommen → sie kämen. Ако и Konjunktiv II съвпада с Präteritum, както при всички слаби глаголи (sie arbeiteten), използвай würde + инфинитив: sie würden arbeiten.
Как се предава нещо, което се е случило в миналото?
С една-единствена форма: habe или sei + Partizip II — Er sagt, er habe gearbeitet; Er sagt, er sei gekommen. Няма значение дали в оригинала е Perfekt, Präteritum или Plusquamperfekt; спомагателният глагол е същият като в Perfekt.
Как се предават въпроси и заповеди в непряка реч?
Да-не въпросите се въвеждат с ob, въпросите с въпросителна дума я запазват, а глаголът и в двата случая е в края: Er fragte, ob sie Zeit habe / wann der Film beginne. Повелителното наклонение става sollen при заповед и mögen при учтива молба.
Трябва ли ми Konjunktiv I, когато говоря немски?
Не. Той е за новини, репортажи и официални текстове, където показва, че пишещият само предава чужди думи. В разговора германците предават чужда реч с dass + изявително наклонение или с Konjunktiv II; няколко устойчиви израза пазят старата форма: Es lebe die Freiheit!, Man nehme …, Gott sei Dank.