Притежателни местоимения в немския (mein, dein, sein, ihr): форми и окончания

Правило

Притежателната дума казва чие е нещо — mein Auto, deine Idee, ihr Hund. В немския тя стои на мястото на члена и се скланя като ein (затова се нарича притежателен член, Possessivartikel), а не като българското „мой“. Работата се дели на две: притежателят избира основата, а притежаваното съществително — окончанието.

Деветте основи: ich → mein-, du → dein-, er → sein-, es → sein-, sie (тя) → ihr-, wir → unser-, ihr (вие, мн.) → euer-, sie (те) → ihr-, Sie (учтиво) → Ihr-.

Първата половина е позната от българския: негов и неин също се избират според притежателя. Решава граматическият род на притежателя, а не естественият пол: das Mädchen sucht seinen Schlüssel — съществителното е от среден род, затова sein-. Капанът е българското свой — в немския такава дума няма. „Тя обича мъжа си“ е Sie liebt ihren Mann, а „Той търси ключа си“ — Er sucht seinen Schlüssel: всеки път избираш sein- или ihr- според това кой е притежателят.

Втората половина е чиста механика: притежателните думи имат същите окончания като ein и kein. Без окончание за мъжки род в именителен падеж и за среден род в именителен и винителен падеж, -e за женски род и множествено число, -en за мъжки род във винителен падеж, -em и -er в дателен падеж в единствено число и -en в дателен падеж в множествено число (meinen Eltern) — плюс обичайното -n на съществителното там: mit meinen Freunden.

Два детайла си струва да запомниш рано. euer губи -e- от основата си, щом се добави окончание (euer Zimmer → eure Zimmer, euren Eltern), докато unser го запазва (unsere Wohnung). А Ihr за учтивото Sie се пише с главна буква навсякъде в изречението — така на писмо се различава от ihr (неин, техен).

Когато съществителното отпадне, притежателната дума става истинско местоимение и получава пълно окончание: мъжки род в именителен падеж -er, среден род -(e)s, останалото както в таблицата. Подобно е и в българския, където казваш „моят“, „моята“: Ist das dein Stift? – Nein, meiner ist blau. / Das ist meins. По-дългата писмена форма meines е също толкова правилна.

Формите за родителен падеж като meines Bruders идват заедно с този падеж на по-късно ниво.

Примери

• Mein Bruder wohnt in Hamburg. — Моят брат живее в Хамбург.
• Wie heißt deine Schwester? — Как се казва твоята сестра?
• Er sucht seinen Schlüssel. — Той търси ключа си. (sein- = негов)
• Sie fährt mit ihrem Fahrrad zur Arbeit. — Тя ходи на работа с колелото си. (ihr- = неин)
• Unsere Wohnung ist ziemlich klein. — Нашият апартамент е доста малък.
• Habt ihr eure Hausaufgaben gemacht? — Написахте ли вашите домашни? (множествено)
• Ich helfe meiner Mutter im Garten. — Помагам на моята майка в градината.
• Ist das Ihr Mantel, Frau Weber? — Вашето палто ли е това, госпожо Вебер? (учтиво)
• Das ist nicht mein Stift — meiner ist blau. — Това не е моята химикалка — моята е синя.

Таблица

Самостоятелно (без съществително след него):

Чести грешки

• ❌ Sie liebt ihr Mann. → ✅ Sie liebt ihren Mann. — окончанието идва от притежаваното съществително: der Mann като пряко допълнение е във винителен падеж, мъжки род, затова -en.
• ❌ Er fährt mit seine Schwester. → ✅ Er fährt mit seiner Schwester. — mit винаги изисква дателен падеж, а женският род в дателен падеж завършва на -er.
• ❌ Anna besucht seinen Vater. → ✅ Anna besucht ihren Vater. — когато става дума за бащата на Анна, основата следва притежателя: Anna = sie, значи ihr- (seinen Vater би бил бащата на някой мъж).
• ❌ Das ist meine Buch. → ✅ Das ist mein Buch. — средният род в единствено число няма окончание в именителен и винителен падеж, точно като ein Buch.
• ❌ Ist das dein? → ✅ Ist das deins? — без съществително притежателната дума има нужда от пълно окончание: среден род -(e)s (deins/deines), мъжки род -er (deiner).