Дателен падеж (Dativ) в немския: членове, местоимения и кога се използва

Правило

Дателният падеж (Dativ) е падежът на получателя. Той маркира лицето (понякога и нещото), на което се дава, казва или за което се върши нещо. Проверяваш го с въпроса Wem? (на кого?), докато винителният падеж отговаря на Wen? / Was? (кого? / какво?).

За българина идеята не е чужда: на в „давам книга на детето“ и кратките форми ми, ти, му, ѝ („дай ми“) вършат работата на дателния падеж. Новото е, че в немския падежът се вижда на члена: dem Kind, der Frau, а не с предлог.

Четири ситуации изискват дателен падеж:

• Непряко допълнение (получател) при глаголи като geben, schenken, zeigen, erklären: Ich schicke meinem Chef eine E-Mail.
• Глаголи с дателен падеж: helfen, danken, gefallen, gehören, folgen, antworten, gratulieren, passen, schmecken, glauben, begegnen, zuhören. Лицето при тях е в дателен падеж; glauben може да добави и нещо във винителен: Ich glaube dir das nicht. Българският често помага: „помагам на някого“ ≈ helfen, „благодаря на някого“ ≈ danken, „харесва ми“ ≈ gefallen. Капан е обратната посока: „обаждам се на приятел“, но Ich rufe einen Freund an — anrufen е с винителен падеж.
• Предлози с дателен падеж: aus, außer, bei, mit, nach, seit, von, zu, gegenüber. Българските предлози не променят съществителното след себе си, а немските определят падежа — mit dem Bus, bei der Firma.
• Предлози с два падежа (in, an, auf, unter, über …), когато отговарят на Wo?: Das Buch liegt auf dem Tisch.

Две механични неща. Членовете и притежателните думи сменят окончанието си (виж таблицата), а съществителните в множествено число получават -n в дателен падеж, освен ако формата за множествено число вече завършва на -n или -s: die Kinder → mit den Kindern, но die Autos → mit den Autos. Слабите съществителни (n-склонение) като der Nachbar, der Student, der Kollege получават -(e)n във всички падежи освен в именителния: dem Nachbarn, dem Studenten.

Словоред: при две допълнения-съществителни дателното е първо (Ich gebe dem Kind den Ball). Местоимението по правило застава пред съществителното (Ich gebe ihm den Ball), а ако и двете допълнения са местоимения, първо е винителното (Ich gebe es ihm). Внимавай: на български редът е обратен — „давам му го“.

Примери

• Ich schenke meiner Schwester ein Buch. — Подарявам книга на сестра ми.
• Der Film gefällt den Kindern. — Филмът се харесва на децата.
• Kannst du mir bitte helfen? — Можеш ли да ми помогнеш, моля?
• Das Auto gehört meinem Onkel. — Колата принадлежи на чичо ми.
• Ich habe dem Nachbarn die Post gebracht. — Занесох пощата на съседа.
• Wir fahren mit dem Bus zum Bahnhof. — Отиваме с автобуса до гарата.
• Nach dem Kurs gehe ich zu einem Freund. — След курса отивам при един приятел.
• Sie wohnt seit einem Jahr bei ihren Eltern. — От една година тя живее при родителите си.
• Ich habe es ihm schon gegeben. — Вече му го дадох.

Таблица

Чести грешки

• ❌ Das Buch gehört meinen Bruder. → ✅ Das Buch gehört meinem Bruder. — gehören изисква дателен падеж, а meinen Bruder е винителен.
• ❌ Ich spiele mit den Kinder. → ✅ Ich spiele mit den Kindern. — съществителното в дателен падеж множествено число получава -n.
• ❌ Ich fahre mit meine Freundin. → ✅ Ich fahre mit meiner Freundin. — mit е предлог с дателен падеж, затова meine → meiner.
• ❌ Ich gebe meiner Mutter es. → ✅ Ich gebe es meiner Mutter. — местоимението-допълнение застава пред допълнението-съществително.
• ❌ Ich bin in die Küche. → ✅ Ich bin in der Küche. — мястото (wo?) изисква дателен падеж; винителен има само при посока (wohin?). На български и двете са „в кухнята“.