Глаголи с делими и неделими представки в немския: словоред и ge-

Правило

Глаголът е с делима представка, когато ударението пада върху представката (aufstehen, anrufen), и с неделима, когато ударението е върху основата (verstehen, bekommen). Само делимата представка напуска глагола — неделимата остава слята с основата във всеки тип изречение.

За българина това е изцяло ново: българските представки (за-, из-, при-) никога не се отделят — „затварям“ си остава една дума. В немския представката често стои чак в края на изречението: Ich mache das Fenster zu. Ако я пропуснеш при четене, разбираш друг глагол — machen не е zumachen.

Три групи представки:

• Винаги делими — затворен списък; почти всички съществуват и като отделни думи (предлог, наречие или прилагателно): ab-, an-, auf-, aus-, bei-, ein-, fest-, her-, hin-, los-, mit-, nach-, vor-, weg-, zu-, zurück-, zusammen-.
• Винаги неделими — be-, emp-, ent-, er-, ge-, miss-, ver-, zer- и по-рядката hinter-. Те са неударени и — с изключение на hinter, който е и предлог — не съществуват като самостоятелни думи.
• И двете, с промяна на значението — durch-, über-, um-, unter-, wieder-, wider-, voll-. Ударението показва кой глагол имаш: du fährst das Schild um (събаряш табелата) срещу wir umfahren die Baustelle (заобикаляме строежа).

Къде отива делимата представка:

• Главно изречение в Präsens или Präteritum: спрегнатият глагол е на второ място, представката — в самия край (глаголна рамка, Verbklammer): Ich rufe dich morgen an. Да-не въпросът и повелителното наклонение разделят глагола по същия начин.
• След модален глагол или като инфинитив: глаголът остава цял в края — Ich muss dich anrufen.
• Подчинено изречение: глаголът отива в края и представката отново се слива с него — …, weil ich dich anrufe.
• Partizip II (минало причастие): -ge- се вмъква между представката и основата — angerufen, aufgestanden. Неделимите глаголи са изобщо без ge-: verstanden, bekommen, erzählt. Ако основният глагол няма собствено ge- (глаголите на -ieren), и сложният глагол е без него: anprobieren → anprobiert.
• Инфинитив със zu: при делим глагол zu стои вътре в думата — anzurufen; при неделим остава отделно — zu verstehen.

Внимавай и с падежа: anrufen е с винителен падеж (dich, meinen Chef), макар че на български казваш „обаждам се на някого“.

Примери

• Ich stehe jeden Morgen um sechs Uhr auf. — Всяка сутрин ставам в шест часа.
• Rufst du mich heute Abend an? — Ще ми се обадиш ли довечера?
• Der Zug fährt in zehn Minuten ab. — Влакът тръгва след десет минути.
• Mach bitte das Fenster zu! — Затвори прозореца, моля те!
• Gestern habe ich meinen Chef angerufen. — Вчера се обадих на шефа си.
• Am Wochenende muss ich nicht früh aufstehen. — През уикенда не трябва да ставам рано.
• Die Frage habe ich leider nicht verstanden. — За съжаление не разбрах въпроса.
• Wir haben gestern eine Einladung bekommen. — Вчера получихме покана.
• Ich habe vergessen, das Licht auszumachen. — Забравих да изгася лампата.
• Ich komme später, weil der Bus erst um acht abfährt. — Ще дойда по-късно, защото автобусът тръгва чак в осем.
• Vorsicht, du fährst gleich das Schild um! — Внимавай, ей сега ще събориш табелата!
• Wir umfahren die Baustelle. — Заобикаляме строежа.

Таблица

Чести грешки

• ❌ Ich aufstehe um sechs Uhr. → ✅ Ich stehe um sechs Uhr auf. — в главното изречение спрегнатият глагол е на второ място, а делимата представка отива в края.
• ❌ Ich habe dich gestern gerufen an. → ✅ Ich habe dich gestern angerufen. — в Partizip II представката остава на глагола, а -ge- стои между представката и основата.
• ❌ Das habe ich nicht geverstanden. → ✅ Das habe ich nicht verstanden. — глаголите с неделима представка образуват Partizip II без ge-.
• ❌ Ich versuche, früh zu aufstehen. → ✅ Ich versuche, früh aufzustehen. — при делимите глаголи zu стои между представката и основата и всичко се пише слято.
• ❌ Ich komme später, weil der Bus um acht fährt ab. → ✅ Ich komme später, weil der Bus um acht abfährt. — в подчиненото изречение глаголът отива в края и представката отново се слива с него.